Спортен клуб "Левски" - София е основан през 1911 година от група ученици на II мъжка софийска гимназия, като основният практикуван вид спорт е бил футболът. Клубът е регистриран официално на 24 май 1914 година. Тази дата се смята и за рождения му ден. Наименованието на клуба в памет на Апостола на свободата Васил Левски е предложено от един от основателите му Борис Василев (Боркиша). На 3 пъти по време на тоталитарния комунистически режим името на клуба бе насилствено променяно от 1950 до 1957 - на "Динамо", от 1969 до 1985 - "Левски - Спартак" (след обединението с клуба на столичния "Спартак") и от 1985 до 1989 на "Витоша". За истинските приятели на клуба името винаги е било "Левски". Значката на клуба е по проект на Минчо Качулев и е изработена през 1922г. Първият химн на клуба е създаден през 1924г. по текст на Д. Симидов, а мелодията е композирана от Христо Маников. Основните цветове на клуба първоначално са били жълтият и червеният, а от 1920г. за основен цвят е приет синият. Първото официално избрано ръководство на клуба през 1914г. е било в състав: Владимир Григоров (Валдиса) - председател, Георги Манолов - подпредседател, Крум Динков - секретар, Борис Василев - касиер, Стефан Тошков и Атанас Янков - членове и Костадин Манолов - домакин. През първите години след 1914г. футболният тим на Левски е имал следният основен състав : К. Григоров - вратар; К. Манолов и К. Динков - бекове; К. Апостолов, С Стоянов и Б. Василев - халфове; В. Григоров, Ц. Генев, П. Стоянович, Г. Манолов и Д. Сираков - нападатели. Първият капитан на тима е С. Стоянов. Първоначално клубът не е имал свое игрище и провеждал тренировките си на празното място, наречено "Могилката" (днес там е изграден НДК), в последствие на плаца на 6-ти пехотен полк. Едва през 1924г. Софийската община отпуска място за игрище на клуба, чийто строеж завършва през 1933г. Днес на това място се намира националният стадион "Васил Левски". На първият си официален мач през 1914г. Левски губи от столичния ФК 13 с 0:2. До 1921г. в България не се провежда организиран футболен шампионат. Едва през лятото на 1921г. след създаването на Софийска спортна лига (ССЛ), която обединява 11 клуба от София, започва официалният шампионатен летопис на "сините". На първият шампионатен мач за сезона 1921/22, който се играе на 18.09.1921г., Левски побеждава столичния Атлетик с 3:1. Шампионатът по футбол на България е провеждан в различни периоди по две системи. Първоначално от 1921/22 до 1936/37г. най-напред се играят мачове по точковата система в групите на шестте регионални спортни федерации: Софийска, Севернобългарска, Приморска, Тракийска, Бдинска и Югозападна. След това победителите в регионалните групи по системата на елиминирането определят шампиона на страната. Първият национален шампионат се играе през 1924г., но не завършва. От 1938 го 1940г. шампионатът се провежда в една обща национална футболна дивизия по точковата система. Дивизията се състои от 10 клуба. От 1941 до 1948г. отново шампионатът се връща към първоначалната смесена система, но се увеличават участниците от Софийска регионална дивизия на 3, а на Тракийска и Севернобългарска - по 2 клуба. От 1949г. до днес шампионатът се определя в една общонационална "А" футболна група. "Левски" - София е единственият български футболен клуб, който през всичките 73 шампионата е играл или в I Софийска футболна дивизия, или в общонационалната "А" футболна група. Пет от тези шампионата не се завършили. Левски при шампионските им титли през : 1933, 1937, 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1953, 1965, 1968, 1970, 1974, 1977, 1979, 1984, 1985, 1988, 1993, 1994, 1995, 2000, 2001, 2002 Левски при шампионатите през :1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1963, 1964, 1966, 1967, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1978, 1980, 1981, 1982, 1983, 1986, 1987, 1989, 1990, 1991, 1992, 1996, 1997, 1998, 1999, 2003, 2004 Националната купа на България досега е имала три трофея – Царска купа, Купата на съветската армия и Купата на България. Царската купа е подарена от царя през 1924 година. Първоначално тя е била връчвана на клубът шампион по футбол на България. Едва през 1938г. за нея се играе отделен турнир до 1942г. включително. Купата на съветската армия е подарена от ръководството на окупационните войски на Червената армия през 1946г. За този трофей се играе турнир до 1989г., но той е официален до 1980г.Победителя в него е официален носител на Купата на страната. Купата на България е трофей от 1981г. досега и е учреден от БФС. За Царската купа се играни 5 турнира, за Купата на съветската армия 35 турнира, плюс 9 без стойност за националната купа, а за Купата на България се играе и в момента. До 1937г. оделни турнири за купата на страната не се играят. Същото е и през 1943, 1944 и 1945 година. Регламента и броя на участниците в турнира през годините са се менили, но така или иначе те остават най-масовите футболни състезания. Левски е неизменен участник във всички турнири за Националната купа. Той е бил нейн носител 24 пъти, а 9 други е участвал на финала, но не е могъл да излезе победител. Левски през годините, през които е носител на трофея: Царска купа - 1942 Купа на Съветската армия - 1946, 1947, 1949, 1950, 1956, 1957, 1959, 1967, 1970, 1971, 1976, 1977 Купа на България - 1979, 1982, 1984, 1986, 1991, 1992, 1994, 1998, 2000, 2002, 2003 Левски през годините през които не е носител на купата - 1997, 1999, 2001, 2004 В първите години след създаването на Левски - София не е имал треньор. Тренировките и състава за мачовете са се определяли от най-опитните играчи. От 1921г. общото събрание на клуба е избирало така наречения "завеждащ спорта", който е бил неплатеният треньор на футболния тим. Първи "завеждащ спорта" е бил Борис Василев - Боркиша. До 1932г. функциите на треньор неизменно са били изпълнявани от завеждащия спорта, с изключени през сезона 1923/24, когато официален играещ треньор е бил руснакът Михаил Борисов. Едва от 1932г. в клуба се въвежда официално длъжността треньор и тя е поверена на Цветан Генев - Цеко. 1921/22г. - Борис Василев 1922/23г. - Борис Василев 1923/24г. - Михаил Борисов 1924/25г. - Борис Василев 1925/26г. - Борис Василев 1926/27г. - Борис Василев 1927/28г. - Иван Качев 1928/29г. - Иван Качев 1929/30г. - Иван Качев 1930/31г. - Иван Качев 1931/32г. - Иван Качев 1932/33г. - Цветан Генев 1933/34г. - Иван Радоев, Георги Караиванов 1934/35г. - Георги Караиванов, Рудолф Льовенфелд 1935/36г. - Рудолф Льовенфелд, Иван Радоев 1936/37г. - Кирил Йовович 1937/38г. - Иван Радоев 1938/39г. - Димитър Мутафчиев 1939/40г. - Асен Панчев 1940/41г. - Милош Стружкаа 1941/42г. - Асен Панчев 1942/43г. - Асен Панчев 1943/44г. - Асен Панчев, Иван Радоев 1944/45г. - Иван Радоев 1945/46г. - Иван Радоев 1946/47г. - Иван Радоев 1947/48г. - Иван Радоев 1948/49г. - Рижьо Шомлай 1950г. - Иван Радоев 1951г. - Иван Радоев, Венцислав Ангелов 1952г. - Венцислав Ангелов, Любен Петров 1953г. - Димитър Мутафчиев 1954г. - Васил Спасов 1955г. - Васил Спасов 1956г. - Васил Спасов, Георги Пачеджиев 1957г. - Георги Пачеджиев 1958г. - Георги Пачеджиев 1958/59г. - Георги Пачеджиев 1959/60г. - Георги Пачеджиев, Коце Георгиев 1960/61г. - Коце Георгиев, Кръстьо Чакъров 1961/62г. - Кръстьо Чакъров 1962/63г. - Кръстьо Чакъров 1963/64г. - Кръстьо Чакъров 1964/65г. - Христо Младенов, Рудолф Витлачил 1965/66г. - Рудолф Витлачил 1966/67г. - Кръстьо Чакъров 1967/68г. - Кръстьо Чакъров 1968/69г. - Кръстьо Чакъров, Васил Спасов 1969/70г. - Кръстьо Чакъров, Рудолф Витлачил 1970/71г. - Рудолф Витлачил, Йончо Арсов 1971/72г. - Йончо Арсов 1972/73г. - Йончо Арсов, Димитър Дойчинов 1973/74г. - Димитър Дойчинов 1974/75г. - Димитър Дойчинов, Иван Вуцов 1975/76г. - Иван Вуцов 1976/77г. - Васил Спасов 1977/78г. - Иван Вуцов 1978/79г. - Иван Вуцов 1979/80г. - Иван Вуцов 1980/81г. - Христо Младенов 1981/82г. - Христо Младенов, Добромир Жечев 1982/83г. - Добромир Жечев 1983/84г. - Васил Методиев 1984/85г. - Васил Методиев 1985/86г. - Кирил Ивков 1986/87г. - Кирил Ивков, Павел Панов 1987/88г. - Васил Методиев 1988/89г. - Васил Методиев, Добромир Жечев 1989/90г. - Добромир Жечев, Павел Панов 1990/91г. - Павел Панов, Васил Методиев 1991/92г. - Васил Методиев, Динко Дерменджиев, Иван Вутов 1992/93г. - Иван Вутов 1993/94г. - Георги Василев 1994/95г. - Георги Василев 1995/96г. - Иван Кючуков 1996/97г. - Георги Цветков, Андрей Желязков 1997/98г. - Стефан Грозданов, Михаил Вълчев 1998/99г. - Вячеслав Грозни, Ангел Станков 1999/00г. - Любко Петрович, Димитър Димитров 2000/01г. - Владимир Федотов, Любо Петрович 2001/02г. - Любо Петрович, Героги Тодоров, Рюдигер Абрамчик, Славолюб Муслин 2002/03г. - Славолюб Муслин, Героги Тодоров 2003/04г. - Героги Тодоров, Георги Василев 2004г. - Станимир Стоилов ГЕОРГИ АСПАРУХОВ - ГУНДИ Роден на 4 май 1943 година, загива при автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година. Български футболист, централен нападател на ФК "Левски" София от 1960-1961, 1964-1971 и на ФК "Ботев" Пловдив 1961-1963 година. Има 245 мача и 150 гола в групата на майсторите. Голмайстор на първенството през 1965 година с 27 гола. Трикратен шампион на страната 1965, 1968, 1970, носител на купата за 1962, 1966 и 1970. През 1965 година е носител на купата за спортсменство, обявен е за футболист No1 на страната и за спортист No1 на България, заслужил майстор на спорта, награден със сребърен "Орден на труда". Национален състезател с 50 участия и 19 голаа. Участвал в три световни първенства в Чили, Англия и Мексико. В анкетата на френския спортен седмичник "Франс футбол" за най-добър футболист на Европа и носител на "Златна топка" е класиран на осмо място за 1965 година - изключителен успех за спортист от Източна Европа по това време. Нерео Роко, треньор на "Милан", след като наблюдава играта на Георги Аспарухов, Възкликва: "Това е център-нападателят на моите мечти!" Гунди е първият български спортист придобил широка известност в чужбина и получил висока оценка от известни футболни специалисти. Безспорен любимец на футболните почитатели, считан за най-добрия футболист на България за всички времена. Председатели /президенти/ на Левски 1914 - 1919г. Владимир Григоров 1920 - 1921г. Димитьр Иванов 1922 - 1923г. Димитар Иванов, Димитър Писарев 1924 - 1925г. Стефан Проданов 1926г. д-р Петър Стоянович 1927г. - 1929г. Стефан Проданов 1930г. - 1931г. Йордан Генчев 1932г. - 1934г. д-р Петър Стоянович 1935г. Христо Данчев, д-р Димитър Вълчев 1936г. д-р Петър Стоянович 1937г. д-р Стефан Проданов 1938г. - 1940г. д-р Петър Стоянович 1941г. Стефан Проданов 1942г. - 1944г. Стоян Реджков 1945г. - 1946г. Никола Йотов 1946г. Никола Йотов 1947г. - 1948г. Никола Крушовенски 1949г. - 1951г. Иван Аладжов 1952г. Паруш Парушев 1953г. - 1958г. Димитър Янев 1959г. - 1960г. Велин Георгиев 1961г. - 1962г. Денчо Юруков 1963г. - 1965г. Ангел Бързашки 1966г. - 1968г. Асен Младенов 1969г. - 1971г. Любен Червенушев 1972г. - 1974г. Тодор Станчев 1975г. - 1979г. Борислав Лазаров 1980г. - Асен Младенов 1981г. - 1982г. Данаил Николов 1983г. Данаил Николов, Кръстю Чакъров 1984г. Кръстю Чакъров 1985г. Кръстю Чакъров, Александър Цветански 1986г. Александър Цветански, Лазар Лазаров 1987г. Лазар Лазаров 1988г. Лазар Лазаров, Данаил Николов 1989г. Данаил Николов, Кръстю Чакъров 1990г. Кръстю Чакъров 1991г. Васил Спасов, Томас Лафчис 1992г. - 1998г. Томас Лафчис 1999г. Томас Лафчис / Владимир Грашнов 2000г. Владимир Грашнов 2001г. Владимир Грашнов / Михаил Чорни 2002г. - 2004г. Михаил Чорни Най-дълго са били председатели на клуба Стефан Проданов и д-р Петър Стоянович - по 8 години и Томас Лафчис - 9 години. Председатели /президенти/ на Левски 1914 - 1919г. Владимир Григоров 1920 - 1921г. Димитьр Иванов 1922 - 1923г. Димитар Иванов, Димитър Писарев 1924 - 1925г. Стефан Проданов 1926г. д-р Петър Стоянович 1927г. - 1929г. Стефан Проданов 1930г. - 1931г. Йордан Генчев 1932г. - 1934г. д-р Петър Стоянович 1935г. Христо Данчев, д-р Димитър Вълчев 1936г. д-р Петър Стоянович 1937г. д-р Стефан Проданов 1938г. - 1940г. д-р Петър Стоянович 1941г. Стефан Проданов 1942г. - 1944г. Стоян Реджков 1945г. - 1946г. Никола Йотов 1946г. Никола Йотов 1947г. - 1948г. Никола Крушовенски 1949г. - 1951г. Иван Аладжов 1952г. Паруш Парушев 1953г. - 1958г. Димитър Янев 1959г. - 1960г. Велин Георгиев 1961г. - 1962г. Денчо Юруков 1963г. - 1965г. Ангел Бързашки 1966г. - 1968г. Асен Младенов 1969г. - 1971г. Любен Червенушев 1972г. - 1974г. Тодор Станчев 1975г. - 1979г. Борислав Лазаров 1980г. - Асен Младенов 1981г. - 1982г. Данаил Николов 1983г. Данаил Николов, Кръстю Чакъров 1984г. Кръстю Чакъров 1985г. Кръстю Чакъров, Александър Цветански 1986г. Александър Цветански, Лазар Лазаров 1987г. Лазар Лазаров 1988г. Лазар Лазаров, Данаил Николов 1989г. Данаил Николов, Кръстю Чакъров 1990г. Кръстю Чакъров 1991г. Васил Спасов, Томас Лафчис 1992г. - 1998г. Томас Лафчис 1999г. Томас Лафчис / Владимир Грашнов 2000г. Владимир Грашнов 2001г. Владимир Грашнов / Михаил Чорни 2002г. - 2004г. Михаил Чорни Най-дълго са били председатели на клуба Стефан Проданов и д-р Петър Стоянович - по 8 години и Томас Лафчис - 9 години. Общо в 14 сезона 56 19 14 23 78-87 С най-много мачове 19 - Ст. Аладжов, Е. Спасов 16 - Пл. Николов (защ) 15 - В. Войнов 14 - П. Панов, Й. Йорданов 13 - Кр. Борисов, Н. Гранчаров 12 - К. Ивков 11 - В. Балевски, Р. Гочев 10 - Ив. Стоянов, Б. Искренов, Т. Барзов 8 - Ст. Стайков, Г. Цветков, М. Гайдарски, К. Миланов, П. Петров, Н. Сираков 7 - Ив. Тишански, Вл. Делчев, П. Курдов 6 - Ст. Павлов, Бр. Кочев, Гр. Григоров, Кр. Чавдаров, Ем. Велев, Ем. Кременлиев, В. Дъртилов, Г. Славчев Автори на головете 10 - П. Панов 9 - Ем. Спасов 3 - Д. Жечев 2 - Ц. Веселиновм, В. Войнов, Й. Йорданов, А. Милков, П. Курдов, М. Вълчев, Н. Сираков, Ив. Василев 1 - Й. Харалампиев, Г. Цветков, В. Митков, К. Миланов, К. Ивков, Г. Донков, П. Михтарски, Ст. Стоилов, Г. Н. Тодоров, Т. Барзов, Р. Гочев, Г. Славчев, Д. Иванков, П. Пажин, Кр. Димитров, З. Сираков, Г. Бачев, С. Йофу 7 - Д. Жечев, В. Войнов, Ем. Велев, Г. Йорданов, Б. Михайлов, Ем. Спасов, К. Банков, Вл. Йонков 6 - Г. Аспарухов, Ст. Пешев, Ал. Костов, Цв. Веселинов, Ив. Стоянов, П. Кирилов, Н. Грънчаров, Ив. Тишански, Т. Барзов, К. Миланов, П. Петров, Р. Гочев, М. Радуканов, Ал. Александров 5 - Н. Котков, Й. Йорданов, Г. Иванов, Г. Борисов, И. Василев 4 - Ст. Стайков, Кр. Борисов, Ст. Павлов, Г. Цветков, С Начев, Ст. Георгиев, В. Дъртилов, Зл. Янков, П. Хубчев, Ил. Илиев, Ст. Господинов, В. Павлов, И. Симеонов, Д. Донев Автори на головете 13 - К. Миланов 9 - П. Панов 5 - Г. Аспарухов, Н. Сираков 3 - Н. Котков, Е. Спасов, Г. Иванов, Г. Борисов 2 - Й. Йорданов, Б. Искренов, Н. Тодоров, З. Лазаров 1 - Цв. Веселинов, М. Гайдарски, Ал. Костов, В. Митов, П. Кирилов, Бл. Кръстанов, Г. Цветков, Г. Йорданов, П. Курдов, В. Дъртилов, К. Банков, Г.Д. Димитров, Пл. Гетов, Д. Боримиров, Ил. Симеонов, Я. Кирилов, Д. Донев, М. Радуканов Левски на трите фронта Турнир м. п. р. з. г.р. КЕШ 38 9 11 18 52-55 КНК 36 14 5 17 70-55 УЕФА 56 19 14 23 78-87 Общо 130 42 30 58 200-197

Само Левски

На площад във Вавилон,
и на кула Айфела,
синьо знаме ще се вей,
само Левски - Шампион се пей.

А до Хасково с рейс,
и на връщане пеша,
ЦСКА скрибуца,
дайте им каруца.

7:2 е резултат,
най-велик на този свят,
eeeeeeeeeeeee
честит юбилей!

България е нашата родина

България е нашата родина,
Апостолa е нашия баща,
"Георги Аспарухов" е стадиона
a Левски е в нашите сърца

Животът ми без Левски е изгубен.
Животът ми без Левски е провал.
Левски е това което имам,
Левски - това е моя идеал.

Турция е вашата родина
Милко Балев вашия баща
"Свинска кочина" ви е стадиона,
еничари са вашите деца

Измислени сте през четиридесет и осма,
Измислени сте за да ви ебем.
Но ние днес ще ви избием,
ще ви избием или ще умрем.

Дори живота си аз да прекарам,
в мизерия и крайна нищета.
Левскар завинаги оставам,
Левскар дори и след смъртта.

Разсърди се на Дучето жената,
разсърди се и имало защо.
Заварила го с негър в кревата,
как с черна патка бърка му в гъзо.

България има природни богатсва

България има природни богатства,
България има народ несломим.
България има от всичко по малко,
Но само един "Левски"- футболен тим.
Мъждукат и други тимчета разни,
Мъждукат, но "Левски" блести.
Опитват се с "Левски" да крачат,
Те крачат, а "Левски" лети!

И с вар,тебешир,въглища,креда,
Навсякъде “Левски” срещаме днес.
Левскар да си нещо голямо е,
Левскар да си братче е чест.
Разправят, че в чуждите речници вече,
Българин значи левскар,
Разправят, че някакво племе в Бразилия,
Поканило Гунди за цар,
Но той казал-“Не!”,
Аз съм левскар.

И ето-към седем милиона левскари,
Прибавихме още един.
Съобщиха,че в нашата столица София,
На Гунди родил му се син.
На много противници,
Левски прекърши гръбнака,
И стана кошмар,
И много вратари със ужас потръпват,
Щом чуят от някои -“левскар”.
“Червените дяволи” в Белгия казват,
Че щом името “Гунди” дочуят,
На пътя се спират,прекръстват се,
И плахо си в пазвата плюят.

Флоренция дълго за тях ще си спомня,
За Гунди не дал им покой!
На внуците даже със страх ще разказват,
За страшния български бой.
А Гунди,усмихнат,завърна се в София,
Донесъл ни два гола в дар,
Показал на всички във стара Европа,
Какъв е играчът-“левскар”.

Да запеем дружно песента

Да запеем дружно песента
за отбора в нашите сърца,
Има, има истина една –
тя е само Левски София.

Да нахлуем дружно в сектор Г,
за да няма повече свине
Няма, няма вече ЦСКА,
има само Левски София.

Как един чорбар станал левскар

Още как съм се родил,
татко в ЛЕВСКИ ме вредил,
затова отк"ак се помня,
в мой"та мила къща родна,
"САМО ЛЕВСКИ" се скандира,
и чорба не се сервира.

А пък чичо Кольо комшията,
вместо да си пий ракията,
тръгнал да ме агитира,
"да съм ставал аз цесекар"
и да не бъда веч" Левскар".

Аз само му се изсмях
и пренебрежително му казах:
"Даже и светът да се затрий,
аз съм си на Левски фен,
и никога няма да стана червен!"

И всичко вървеше както преди...
Левски отново ЦСКА победи...
със резултат разгромен и страшен,
и се разбра, че чорбата вече не е опасен.

И на другият ден гореспоменатият комшия,
идва при мен с бутилка ракия,
и започнаха едни подкупи, едно чудо...
и то не за друго-
а заклетия цес"кар вече искал да ставал Левскар.

Моли ме и ме увещава,
да съм забравил първородният му грях,
и да го приемем с татко при нас,
"че вече не щял да е от малкото цес"кари,
които ги биели кой, където свари."
И, че "Не може вече той,
да се срамувал да излиза навънка,
след всеки мач на "червената си спънка"".

Ние естествено, като добри левскари,
го приехме радушно в наш"та агитка
и вече щом има на Левси мач,
чичо Колю е 12 играч,
вика като на световно,
за Левски, отборът си любим,
докато предишният му тим,
във Европата и във страната
е все същият калпав в играта.

От тази история, скъпи цес"кари,
си вземете поука добра,
щото никога не е късно и Вие,
да се откажете от ЦСКА....

Левски - ЦСКА 7-2 (разказано от чорбар)

Ние, всички цесекисти,
до един рецидивисти,
викнахме до небесата:
Най-добри сме във страната!
Ала Гунди, прокурорът,
ни наказа със 3 гола.
Богданов, при все новак,
Ни набута един, и то как!
Майстор Янко от далече
още два ни ги навлече,
па и Сашо по крилото
оформи го на таблото.
Вуцов е като скала,
Денев круша е в торба,
Пена, Цецо, Зафирчето,
уж са все добри момчета,
но се днеска само маят
и не могат да играят.
На терена стана каша
и не знам коя врата е наша,
коя - ваша.
Резултат голям и страшен,
всеки беше тъй уплашен,
пребледнели генерали,
пожълтели адмирали.
И когато съдията
даде края на играта,
всички просто онемяхме,
и тогава проумняхме
че със вас шега не бива,
"Левски" - туй е страшна сила!
Ето вече четвърт век
всеки умен, здрав човек
ваш привърженик е верен,
бил той бял или пък черен!
Даже славният Пеле
поразпитал е добре
дали няма тъй да може
някой в "Левски" да го сложи,
че да може най-подир
да намери келепир.
Затова ви аз разправям,
че едничко ни остана:
Да сме тихи кат водата,
да сме ниски кат тревата,
и когато по стените,
по оградите, вратите,
даже и на храма Невски,
прочетеме САМО ЛЕВСКИ,
мирно всички да се спрем,
кротко чест да отдадем.

Сини богове

Пак сърцата ни са пълни
Пак стадиона ще е син
Синьо знаме ще се вей
"Само Левски" ще се пей

Е-е-е-е, сини богове
Цялата земя пред вас на колене !

Сини фенове милиони

И ний сме сини фенове милиони
Обиколили всички стадиони
Разбили всички видове отбори
Обичаме ви сини шампиони
Оле, оле, оле, оле ...

И като стъпи Левски на терена
"Свинете" свалят гащи до колена
И само сини знамена се там развеят
"Свинете" духат и газа си дават
Оле, оле, оле, оле ...

Чорбари жалки вий пак сте втори
А ний сме синьо-бели шампиони
яжте лайна ний сме шампиони
Оле, оле, оле, оле ...

И ний сме луди хулигани
От нас се плашат и англичани
И пием бира ний като разпрани
Ние сме софийски хулигани
Оле, оле, оле, оле ...